наемело

Речник на българския език

1. наемело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наемело е производна форма на наема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наемело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наемело е производна форма на наема (мин. деят. несв. прич. ср. р.).