наемаше

Речник на българския език

1. наемаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

наемаше е производна форма на наемам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наемаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

наемаше е производна форма на наемам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).