наемало

Речник на българския език

1. наемало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наемало е производна форма на наемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наемало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наемало е производна форма на наемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наемало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наемало е производна форма на наемам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наемало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наемало е производна форма на наемам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).