наемали

Речник на българския език

1. наемали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наемали е производна форма на наемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наемали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наемали е производна форма на наемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наемали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наемали е производна форма на наемам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наемали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наемали е производна форма на наемам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).