надъхал

Речник на българския език

1. надъхал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надъхал е производна форма на надъхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надъхал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надъхал е производна форма на надъхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надъхал — мин. деят. св. прич. м. р.

надъхал е производна форма на надъхам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надъхал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надъхал е производна форма на надъхам (мин. деят. несв. прич. м. р.).