надърдорвало

Речник на българския език

1. надърдорвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надърдорвало е производна форма на надърдорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надърдорвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надърдорвало е производна форма на надърдорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надърдорвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надърдорвало е производна форма на надърдорвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надърдорвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надърдорвало е производна форма на надърдорвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).