надървях

Речник на българския език

1. надървях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

надървях е производна форма на надървям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. надървях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

надървях е производна форма на надървям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).