надървяли

Речник на българския език

1. надървяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надървяли е производна форма на надървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надървяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надървяли е производна форма на надървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. надървяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надървяли е производна форма на надървям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. надървяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надървяли е производна форма на надървям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).