надървял

Речник на българския език

1. надървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надървял е производна форма на надървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надървял е производна форма на надървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надървял — мин. деят. св. прич. м. р.

надървял е производна форма на надървям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

надървял е производна форма на надървям (мин. деят. несв. прич. м. р.).