надървил е

Речник на българския език

1. надървил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надървил е е производна форма на надървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надървил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надървил е е производна форма на надървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).