надъвчете

Речник на българския език

1. надъвчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

надъвчете е производна форма на надъвча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. надъвчете — повелително наклонение, мн. ч.

надъвчете е производна форма на надъвча (повелително наклонение, мн. ч.).