надъвчело

Речник на българския език

1. надъвчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надъвчело е производна форма на надъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надъвчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надъвчело е производна форма на надъвча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).