надъвчела

Речник на българския език

1. надъвчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надъвчела е производна форма на надъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надъвчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надъвчела е производна форма на надъвча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).