надъвчел

Речник на българския език

1. надъвчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надъвчел е производна форма на надъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надъвчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надъвчел е производна форма на надъвча (мин. деят. несв. прич. м. р.).