надъвкали

Речник на българския език

1. надъвкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надъвкали е производна форма на надъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надъвкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надъвкали е производна форма на надъвча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).