надъвкала

Речник на българския език

1. надъвкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надъвкала е производна форма на надъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надъвкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

надъвкала е производна форма на надъвча (мин. деят. св. прич. ж. р.).