надчетете

Речник на българския език

1. надчетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

надчетете е производна форма на надчета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. надчетете — повелително наклонение, мн. ч.

надчетете е производна форма на надчета (повелително наклонение, мн. ч.).