надчетели

Речник на българския език

1. надчетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надчетели е производна форма на надчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надчетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надчетели е производна форма на надчета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).