надценило

Речник на българския език

1. надценило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надценило е производна форма на надценя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надценило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надценило е производна форма на надценя (мин. деят. св. прич. ср. р.).