надценил

Речник на българския език

1. надценил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надценил е производна форма на надценя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надценил — мин. деят. св. прич. м. р.

надценил е производна форма на надценя (мин. деят. св. прич. м. р.).