надхитряло

Речник на българския език

1. надхитряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надхитряло е производна форма на надхитрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надхитряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надхитряло е производна форма на надхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надхитряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надхитряло е производна форма на надхитрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надхитряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надхитряло е производна форма на надхитрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. надхитряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надхитряло е производна форма на надхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. надхитряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надхитряло е производна форма на надхитря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).