надхитряла

Речник на българския език

1. надхитряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надхитряла е производна форма на надхитрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надхитряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надхитряла е производна форма на надхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. надхитряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

надхитряла е производна форма на надхитрям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. надхитряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надхитряла е производна форма на надхитрям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. надхитряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надхитряла е производна форма на надхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. надхитряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надхитряла е производна форма на надхитря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).