надхитрял

Речник на българския език

1. надхитрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надхитрял е производна форма на надхитрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надхитрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надхитрял е производна форма на надхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надхитрял — мин. деят. св. прич. м. р.

надхитрял е производна форма на надхитрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надхитрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

надхитрял е производна форма на надхитрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. надхитрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надхитрял е производна форма на надхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. надхитрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

надхитрял е производна форма на надхитря (мин. деят. несв. прич. м. р.).