надхитрило

Речник на българския език

1. надхитрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надхитрило е производна форма на надхитря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надхитрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надхитрило е производна форма на надхитря (мин. деят. св. прич. ср. р.).