надхитрил

Речник на българския език

1. надхитрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надхитрил е производна форма на надхитря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надхитрил — мин. деят. св. прич. м. р.

надхитрил е производна форма на надхитря (мин. деят. св. прич. м. р.).