надхитрели

Речник на българския език

1. надхитрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надхитрели е производна форма на надхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надхитрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надхитрели е производна форма на надхитря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).