надхвърляло

Речник на българския език

1. надхвърляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надхвърляло е производна форма на надхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надхвърляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надхвърляло е производна форма на надхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надхвърляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надхвърляло е производна форма на надхвърлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надхвърляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надхвърляло е производна форма на надхвърлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).