надхвърляла

Речник на българския език

1. надхвърляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надхвърляла е производна форма на надхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надхвърляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надхвърляла е производна форма на надхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. надхвърляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

надхвърляла е производна форма на надхвърлям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. надхвърляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надхвърляла е производна форма на надхвърлям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).