надхвърлял

Речник на българския език

1. надхвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надхвърлял е производна форма на надхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надхвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надхвърлял е производна форма на надхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надхвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

надхвърлял е производна форма на надхвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надхвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

надхвърлял е производна форма на надхвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).