надхвърлели

Речник на българския език

1. надхвърлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надхвърлели е производна форма на надхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надхвърлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надхвърлели е производна форма на надхвърля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).