надхвърлела

Речник на българския език

1. надхвърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надхвърлела е производна форма на надхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надхвърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надхвърлела е производна форма на надхвърля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).