надушил е

Речник на българския език

1. надушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надушил е е производна форма на надуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надушил е е производна форма на надуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).