надушили

Речник на българския език

1. надушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надушили е производна форма на надуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надушили е производна форма на надуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).