надушил

Речник на българския език

1. надушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надушил е производна форма на надуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надушил — мин. деят. св. прич. м. р.

надушил е производна форма на надуша (мин. деят. св. прич. м. р.).