надуши

Речник на българския език

1. надуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надуши е производна форма на надуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надуши е производна форма на надуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надуши е производна форма на надуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. надуши — повелително наклонение, ед. ч.

надуши е производна форма на надуша (повелително наклонение, ед. ч.).