надухало

Речник на българския език

1. надухало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надухало е производна форма на надухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надухало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надухало е производна форма на надухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надухало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надухало е производна форма на надухам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надухало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надухало е производна форма на надухам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).