надухал

Речник на българския език

1. надухал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надухал е производна форма на надухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надухал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надухал е производна форма на надухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надухал — мин. деят. св. прич. м. р.

надухал е производна форма на надухам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надухал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надухал е производна форма на надухам (мин. деят. несв. прич. м. р.).