надупчило

Речник на българския език

1. надупчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надупчило е производна форма на надупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надупчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надупчило е производна форма на надупча (мин. деят. св. прич. ср. р.).