надупчи

Речник на българския език

1. надупчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надупчи е производна форма на надупча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надупчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надупчи е производна форма на надупча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надупчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надупчи е производна форма на надупча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. надупчи — повелително наклонение, ед. ч.

надупчи е производна форма на надупча (повелително наклонение, ед. ч.).