надупчения

Речник на българския език

1. надупчения — м. р. непълен член

надупчения е производна форма на надупчен (м. р. непълен член).

2. надупчения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

надупчения е производна форма на надупча (мин. страд. прич. м. р. непълен член).