надупчели

Речник на българския език

1. надупчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надупчели е производна форма на надупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надупчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надупчели е производна форма на надупча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).