надупчел

Речник на българския език

1. надупчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надупчел е производна форма на надупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надупчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надупчел е производна форма на надупча (мин. деят. несв. прич. м. р.).