надупил съм

Речник на българския език

1. надупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

надупил съм е производна форма на надупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. надупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

надупил съм е производна форма на надупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).