надупил е

Речник на българския език

1. надупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надупил е е производна форма на надупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надупил е е производна форма на надупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).