надупило

Речник на българския език

1. надупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надупило е производна форма на надупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надупило е производна форма на надупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).