надупи

Речник на българския език

1. надупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надупи е производна форма на надупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надупи е производна форма на надупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надупи е производна форма на надупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. надупи — повелително наклонение, ед. ч.

надупи е производна форма на надупя (повелително наклонение, ед. ч.).