надупели

Речник на българския език

1. надупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надупели е производна форма на надупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надупели е производна форма на надупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).