надупвало

Речник на българския език

1. надупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надупвало е производна форма на надупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надупвало е производна форма на надупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надупвало е производна форма на надупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надупвало е производна форма на надупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).