надупвал

Речник на българския език

1. надупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надупвал е производна форма на надупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надупвал е производна форма на надупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

надупвал е производна форма на надупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надупвал е производна форма на надупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).