надумквало

Речник на българския език

1. надумквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надумквало е производна форма на надумквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надумквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надумквало е производна форма на надумквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надумквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надумквало е производна форма на надумквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надумквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надумквало е производна форма на надумквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).